В тези жеги малко съм изгубила желание за готвене. Дългият престой в близост до печката ми се струва истинска мъка. Доближа ли се до нея обаче, се получават невероятни вкусотии… Като например тези панирани калмари, които всякаш са създадени да докосват сетивата.
Морето и морската храна имат специално място в сърцето ми. Това съм го казвала и преди. Лято без тях просто не е лято за мен и тези калмари са неизменна част от него. Не че не мога да ги ям през всички сезони от година…😀 Лятото обаче определено си е тяхното време. Вървят си с ледено студена бира… или узо и носят със себе си усещане за море, в която и точка на света да се намираме.