Панирани калмари

В тези жеги малко съм изгубила желание за готвене. Дългият престой в близост до печката ми се струва истинска мъка. Доближа ли се до нея обаче, се получават невероятни вкусотии… Като например тези панирани калмари, които всякаш са създадени да докосват сетивата.

Морето и морската храна имат специално място в сърцето ми. Това съм го казвала и преди. Лято без тях просто не е лято за мен и тези калмари са неизменна част от него. Не че не мога да ги ям през всички сезони от година…😀 Лятото обаче определено си е тяхното време. Вървят си с ледено студена бира… или узо и носят със себе си усещане за море, в която и точка на света да се намираме.

Панирани калмари

Difficulty: Лесно

Време за приготвяне

минути

Време за готвене

минути

Използвам калмари - туби. Те се предлагат охладени и замразени. И двата вида са подходящи, но ако са замразени, трябва да ги оставите да се размразят. Калмарите ще ги панираме в паста патафри. Това е панировка, която става за всичко - сирене, кашкавал, пилешки хапки и т.н. Гъстотата на сместта трябва да е по-гъста от тази за палачинки, но по-рядка от тази за кекс. Аз ще дам точни пропорции, но все пак имайте предвид горното, за да знаете какво търсите като консистенция.

Необходими продукти

1 кг калмари - туби, без пипала;
Олио за пържене;
За паста патафри:
250 гр. бяло брашно;
250 мл. светла бира;
4 големи яйца;
60 мл. олио;
Сол на вкус;
Смлян черен пипер на вкус;

Стъпки

Първата стъпка е сваряването на калмарите. Завираме вода в тенджера на котлона. Попарваме калмарите за 3-4 минути в нея. Готвят се изключително бързо. Ще видите как структурата им веднага се променя. Те леко се свиват и втвърдяват, като образуват равномерна, куха тубичка. Това е индикатор, че са готови. Оставяме ги да изстинат.
*Колкото повече ги варите, толкова по-жилави ще стават, така че наистина 3-4 минути са им напълно достатъчни.
Втората стъпка е изключително важна, ако искате да приготвите вкусни калмари - почистването им от ципата. По заведения съм попадала на неизчистени калмари и е наистина неприятно. Това е стъпка, която често се пропуска в ресторантите, което от своя страна води до незадоволителни резултати и разтягане на ластици при ядене. Ципата на калмарите наистина прилича на гумен ластик... Даже и вкусът го определям на такъв, макар че не съм яла ластици до сега. 😀

Целият калмар е обвит в прозрачна ципа. Трудно ще я видите с просто око, но я има. Просто си изберете част от калмара и започнете да чоплите с нокът. Внимавайте да не нарушите цялостта на тубичката.
И още нещо, което да проверите - отвътре в тубичката понякога има едни бели пръчици, които приличат на кости. Махнете ги и тях.

Ето така изглежда ципата:
Нарязваме вече сварените и изчистени калмари на рингове с дебелина около 1-1,2 см.
Приготвяме паста патафри по следния начин:
Отделяме жълтъци и белтъци. Разбиваме белтъците на сняг с миксер.
Пресяваме брашното и правим кладенче. Добавяме жълтъците, олиото и започваме да бъркаме. Постепенно добавяме бирата, сол и черен пипер. Аз слагам по 1 ч.л. сол и черен пипер. Понякога добавям и повече сол, понеже калмарите нямат естествена соленост.
Накрая прибавяме и разбитите белтъците на няколко пъти, като бъркаме много леко, без миксер, защото иначе въздухът ще излезе, а не това е целта.
*Има и по-мързелив начин за приготвянето на паста патафри - не отделяте белтъци от жълтици, а бъркате всичко заедно. Отново ще постигнете добри резултати, просто панировката няма да е толкова въздушна. Въпрос на вкус. Аз съм ги правила и по двата начина и стават еднакво вкусни.
Изсипете всички нарязани калмари в купата с панировката и ги оваляйте добре в нея.
Време е за пържене:
Постелете си хартия около котлона, на земята, по стените наоколо, тъй като тази панировка ще пръска много олио. Даже на моменти направо си избухва. Пържат се до златист загар в дълбок тиган със сгорещено олио до 170 градуса, а не на макс степен.
*Ако имате фритюрник, то вие сте богопомазани. Използвайте го! 😄
Готовите калмари извадете върху хартия, за да се отцеди излишното олио. Може да ги поднесете с чеснов сос.